16.01.2007 г., 11:55

ПОКАНИ МЕ НА ТАНЦ...

1.9K 0 24
                Покани ме на танц...


Покани ме на танц...
Докосни ме с очите си светлозелени,
като струна в ръцете ти нека трептя,
целуни мойте устни плахо-засмени,
нека цялата... цялата в огън горя!

Покани ме на танц...
Ще разплита косите ми вятърът тих,
ще изгреят за двама в небето звезди
и щурче ще запее тъй влюбено стих,
на танц, мили мой, сега покани...

Покани ме на танц...
Колко нежни копнения в себе си крия,
очите ми виж - те не могат да мамят...
май смути те душата ми - пламък, стихия?!
Аз не ще да те чакам! Днес "дамите канят"


10.01.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички твои стихотворения идват от сърцето, написани са с много страст и което е най - важно имат голяма художествена стойност.
    Поздравявам те от сърце.
    Радвам се заедно с теб
  • Много завладяващо и красиво стихотворение! Браво!!!
  • Много е хубаво! Дали не може да стане на песен?
  • Че щом е "дами канят" - че покани го, де! Той толкова дълго чака! Браво, Белоснежке! Остани си все такава!
  • Благодаря ви, приятели!
    Вашите думи ме радват и ми подаряват усмивки! Благодаря от сърце! Целувки!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...