Полет към света
Полет към света
Боже мой, за нея над бездна заставам,
заставам и онемял – крещя.
Боже мой, в тебе, в любовта ми, вярвам,
вярвам, следвам я, в нея се кълна.
Вървя подире любовта и без крила –
заставам. Заставам и гледам пропастта.
Боже мой, дай ми сили, сили да полетя.
Да полетя, да се не разбия в пропастта,
в пропастта – на дъно и – леда.
Стискам зъби, после посягам...
Стигам до някъде и после пак назад.
И днес няма да мога да полетя. Протягам,
протягам ръце и в тебе, Боже, се кълна –
ще скоча! И ще полетя. Ще достигна любовта,
а после на колене пред теб, пред нея, ще припадна.
Ще припадна с любовта, без крила.
На дъното – леда.
Заклех се! Сега скачам. Бъдеще нямам, но любов ще имам.
Скочих! Бог крила ми даде. Полетях!
Хванах любовта за ръка и посегнах да я целуна...
Целунах я. Тя изчезна...
И, Боже, защо ми крила открадна?
Любов – погуби, щастие прокуди?
Защо да падна ме остави, кръвта ми да щъка – леда да стопи,
сърце ми яд да превземе?
Боже, защо има толкоз мъка на този свят, Боже?
17.11.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Ангелов Всички права запазени