Лежа до теб, а съм самотна
сякаш прегърнала съм леден къс
Дори да ти прелея цялата си кръв
не мога да те стопля
Струва ли си да нося този кръст?

В страната на сънищата отдавна пътуваш,
а аз от часове не мога да заспя
Ти пак любимите си айсберги сънуваш,
а аз умувам как да те стопя

Мечтая как ще те превърна в пламък
Ще разваля магията, която те държи в плен
Копнея някой ден сърцето ти от камък
да се събуди и да затупти за мен

Надеждата ми бори се за въздух,
затрупана под тежки преспи сняг
Нямат ли край тези полярни нощи
или е време да потърся нов бряг?