28.01.2007 г., 13:20 ч.

Понеделник 

  Поезия
859 0 8

Тя разказва нещо
дълго, невъзможно, тихо –
вечерня в закътана котловина.
Разбирам, че е идвала по пясъка
на лявото ми рамо,
по уханието на олеандрите
след дъжд,
по леко открехнатия прозорец
в понеделник.
Вчера ли беше или утре?

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • невероятно сладко!!!!!
  • Обичам този ти стих...
  • Присъстващото й отсъствие довежда до молитвеното състояние на съзерцание... ако все пак Тя не е идвала (вчера) или ще дойде (утре). По-важното, струва ми се, е постигнатата от автора цялостна и пълнозвучна хармония на текста, при това, с невъзможна за плътността на стихотворението лаконичност.
    Поздрави(ления), Богпан!
  • замечта ме...
  • Може би утре...Стихът ти е фин!
  • Пожелавам да е всеки ден! Диди е напълно права, Поете!
  • много оригинално и красиво! Браво!
  • Превъзходен ефирен стих..пленява...
Предложения
: ??:??