ПОНЕДЕЛНИКЪТ НА БОГА

... когато е създавал този свят, Бог сигурно е мислил и за мене? –
да хапна хляб и риба на обяд, след туй да стелне одъра ми ленен,
да спя – и да сънувам до зори как птиците ми идат от Египет,   
и как, додето залезът гори, пръстта дълбая с мравките на припек,
как просякът пред храма ме виши след моята скъпернишка монета,
и – ако имах няколко души, щях да му дам душата на Поета,
да хлътна в туфи пролетни треви, надянал ветролейната си ризка,
и да си кажа карай да върви, макар да не върви, тъй както искам,

а сетне – стар махленски философ, да отрека, което съм ви писал! –
светът е обич, мир – и миг Любов, а всичко друго просто губи смисъл,
да бъда блага песничка по здрач – с надеждицата лика и прилика,
поетът е последният палач, когато този свят за милост вика,
във час на милост Бог ни е редил да бъдем просто хорица обични.
И – нека, ако някога съм бил, да ме повика – равен между всички,
И да се питам – в светла изнемога, и да съм с моя отговор готов –
какво съм в понеделника на Бога, когато този свят е миг Любов.