4.11.2006 г., 15:06

понякога

1.1K 0 4
Понякога всеки плаче
понякога всеки го боли
понякога всеки обича
нежните лъжи.
Понякога,в твоите
спомени се връщам,
понякога се сещаш
за изминалите дни.
Понякога сълза
в студено време
те изгаря,
така както целувката,
ала преди.
Понякога усещам
познатото докосване,
усмихвам се,
но уви не си ти.
Понякога търся те
в моят свят,
но от теб е останал
само спомен
от вкус на шоколад.
Понякога всеки обича
да плаче,
понякога всеки обича
да го боли
понякога всеки обича
нежните лъжи
понякога,
но не винаги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно и хубаво стихотворение!!!
  • Прекрасно!!!Део,благодаря ти миличко!Трябва да ти кажа,че това стихотворение толкова истински докосна душата ми,че нямам думи да изкажа колко ми хареса...Браво!Благодаря,че ми доставяш това удоволствие...Прекрасно е!Мисля,че започваш все повече да се усъвършенстваш!Браво!!!
  • ххаа нека да поспорим .бас ловя ,че почти всеки иска да си изплаче каквото му се е насъбрало.а трябва да г боли за да му се доплаче и следователно съм прав.
  • Ами случва се да ни е боляло и отново да повториме това и да ни боли. А уж се учиме от грешките си

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....