Понякога...
Понякога е трудно да повярваш,
че животът няма да е вечно сив,
че любовта наистина я има
и ще бъдеш някога щастлив .
Понякога за всичко ти се струва,
че ще намериш правилния път
и си мислиш че си господаря
на собствения си живот...
А животът е един подарък,
който трябва да цениш.
Грешките си да поправяш
и напред да продължиш.
Понякога наистина е тежко
да си сам и да живееш в самота.
Това е нещо нечовешко,
но е виновна твоята съдба..
Започваш да си мислиш, че умираш
и сърцето продължава да кърви..
От болка, от страдание неможеш
да спреш горещите сълзи...
А те ще парят много дълго
ще умираш бавно ден след ден
докато в един момент не се превърнеш
в студен, безчувствен и сломен..
Тогава ти ще се запиташ
дали това не е шега,
дали наистина си жив
или е просто някакъв кошмар..
Е, това е стиха мили мои
не е завършен, но уви
Немога нищо да измисля,
защото всичко ме боли!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Всички права запазени
Да, трябва да ценим живота и всичко в него!