Понякога много боли
Знаеш ли, понякога много боли
и дори да ти кажа не смея,
как се сплитат в стенание
тихи молби, как се вкопчват
пръстите в нещо, което
е мило, любимо.
Как дъхът спира от силната болка,
която стяга мислите,
реже мечтите на късчета малки.
И онзи напън в очите,
когато си казвам:
-Още малко, сега ще ми мине.
Само малко, дано да изтрая.
После ще притихна, ще се усмихна
на целият свят през сълзите.
Още малко, поне миг!
После крила ще разперя
и ще литна високо, високо...
Хей, там до небето ще стигна.
От високо ще погледна света,
моят свят е толкова малък,
но във него една светлина
води ме в истина и красота!
и дори да ти кажа не смея,
как се сплитат в стенание
тихи молби, как се вкопчват
пръстите в нещо, което
е мило, любимо.
Как дъхът спира от силната болка,
която стяга мислите,
реже мечтите на късчета малки.
И онзи напън в очите,
когато си казвам:
-Още малко, сега ще ми мине.
Само малко, дано да изтрая.
После ще притихна, ще се усмихна
на целият свят през сълзите.
Още малко, поне миг!
После крила ще разперя
и ще литна високо, високо...
Хей, там до небето ще стигна.
От високо ще погледна света,
моят свят е толкова малък,
но във него една светлина
води ме в истина и красота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
