Пореден ден
Пореден ден от календара,
отронен като ненужен есенен листeц.
Разголена душевност, неприкрита,
терзана и болезнена – до вик.
Поредна нощ – смълчана суета -
размива се в тъмните безлунни сенки.
И само някакъв далечен повей на късен есенен ветрец
напомня, че те има - някъде далеч.
Поредни думи - естакада,
пред изплакана, мечта несподелена.
Сълзи солени бавно от очите се търкулват,
а устните - прехапани до кръв, и посинели са.
Поредни удари - сърцето избледнява.
Забързан ход - кръвта по вените забързано… се влачи.
Надига се в гърдите буря.
Небето пак се смръщи… а сърцето заредих с енергия.
Поредна глътка въздух-
какво ли сме без него? Шепа пръст?!
Ръцете си протягам, да запаля слънцето отново.
Че ненавиждам тъмнината.
Поредна крачка – ход напред.
През трънено поле от завист и нерада.
Главата си назад не ще обърна,
защото трябва да забравя…
Пореден опит – за усещане.
Усетих ли те, или така ми се е сторило?…
Зад мене само спомени, които
сякаш живели са в мен, от… векове.
Поредното докосване… Запалих слънцето,
обърнах, без да искам, онзи пясъчен часовник на разсъмване.
Във свещника от снощи една свещица е застинала,
във формата на… теб и мен.
02.12.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Ама...твоите стихове са си сами себе си. И също не пропускам да ги чета
А е вярно , че го писах много бързо...почти на един дъх.Радвам се, че сподели мнението си, би ми послужило като забележка, тъй като не съм фенка на...джаза...
