Портрет на душа
Стоя в пустинята на моята душа
и събирам кристални прашинки
от мисли, в ръце от мъгла.
Спомени ярки проблясват край мене,
изчезвайки в миг, щом погледна към тях,
отнасяйки радости земни в прегръдка от смях.
Поток от кошмари изнизва се тихо
и леко докосва ръката студена,
донясяйки само шепот от страх.
С очи, пълни с мрак,
поглеждам към себе си, гледайки огледало
от моите отражения изковано.
И слушам как вятърът плаче с моя глас,
говорейки туй, що аз не успявам
да кажа и в сетния час.
и събирам кристални прашинки
от мисли, в ръце от мъгла.
Спомени ярки проблясват край мене,
изчезвайки в миг, щом погледна към тях,
отнасяйки радости земни в прегръдка от смях.
Поток от кошмари изнизва се тихо
и леко докосва ръката студена,
донясяйки само шепот от страх.
С очи, пълни с мрак,
поглеждам към себе си, гледайки огледало
от моите отражения изковано.
И слушам как вятърът плаче с моя глас,
говорейки туй, що аз не успявам
да кажа и в сетния час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Попов Всички права запазени
