17.10.2008 г., 16:56

Порязах се

1.5K 0 28
 

Порязах се

на някакво си...

чувство.

И скрих

онази болка в ъгъла.

В небето си

зарових сълзите.

Накарах да вали

в сърцето си.

Опитах се

да ти забравя устните.

Прехапах се,

но вече не болеше.

И беше толкова

студено

в онзи юни.

А слънцето

изгаряше лицето ми.

Ръцете ми,

подобно пеперуди,

разперени потръпваха...

от нищото.

Което бе безумно

като бездната,

в която паднах...

без да са ме блъснали.

И острото порязване

се връщаше

при всеки спомен

за дните ни прегърнати.

Камата,

остра като чувствата,

се впиваше...

И тръпнеха очите ми

от липсата

на светлина във утрото.

И счупени луните

ме прегръщаха,

и всеки ден

се раждах да те видя,

и всяка нощ

умирах да те имам...

Порязах се,

но още съм си същата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...