26.02.2010 г., 21:16

Послание

680 1 4

 ПОСЛАНИЕ


Макар да живеем в задъхано време

и жадни за въздух са наште гърди,

аз вярвам, че с обич засятото семе

ще тръгне нагоре и плод ще роди!

И нека красивите думи живеят,

послания нека изпращат добри!

Годините няма напразно да тлеят,

когато в сърцата ни обич гори!


                      * * *

Когато в сърцата ни обич гори,

годините няма напразно да тлеят!

Послания нека изпращат добри

красивите думи и нека живеят!

Ще тръгне нагоре и плод ще роди

със обич и вяра засятото семе!

И въздух ще има за наште гърди,

макар да живеем в задъхано време!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...