4.09.2007 г., 22:26 ч.

Послание към мъжете 

  Поезия
754 0 4

Животът ми с мъже е пълен,
но не намирам щастието аз...
един след друг - красив е, но загубен
и няма в никой истинската страст...
Душите мили и невинни,
взират се и мислят, че изпитват те любов...
Защо ли си остават тъй наивни,
не знаят, че животът е суров!
Крадци се мъчат да нахълтат с взлом!
Но кой ли иска да е роб?!
За мене вече той е минало
и оставих го във черен гроб!
Лица различни, но с еднакви цели,
живеещи с поредната лъжа,
в сърцето ми да влязат, не биха те успели,
щом мислят, че човекът е игра...
Един след друг
те пробват свойте номера...
Обичаш ли по навик, не изричай,
че мъж си и познаваш любовта!
Дано да има, дано да го открия,
един от всички - имащ и мечта!
И този смешен театър да закрия,
защото вярвам, съществува любовта!!!

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мдам...и то не едно...не съм го писала с лоши мисли...
  • Голямо разочарование, а? А защо така налагаш демоничен вид?
  • Като го намериш този "различния" моляте да ми кажеш, за да потърся и аз там своето щастие макар да знам че няма да го открия....
  • Не съм казала,че това е послание към мъжете в сайта...а за тези,с които съм била...Знам,че не всички са еднакви и за това съм го написала,защото търся различния...надявам се да не сте ме разбрали погрешно...Благодаря за коментара!
Предложения
: ??:??