Послание към мъжете
Животът ми с мъже е пълен,
но не намирам щастието аз...
един след друг - красив е, но загубен
и няма в никой истинската страст...
Душите мили и невинни,
взират се и мислят, че изпитват те любов...
Защо ли си остават тъй наивни,
не знаят, че животът е суров!
Крадци се мъчат да нахълтат с взлом!
Но кой ли иска да е роб?!
За мене вече той е минало
и оставих го във черен гроб!
Лица различни, но с еднакви цели,
живеещи с поредната лъжа,
в сърцето ми да влязат, не биха те успели,
щом мислят, че човекът е игра...
Един след друг
те пробват свойте номера...
Обичаш ли по навик, не изричай,
че мъж си и познаваш любовта!
Дано да има, дано да го открия,
един от всички - имащ и мечта!
И този смешен театър да закрия,
защото вярвам, съществува любовта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
