Последен сезон
Последен сезон
На старата пейка
в безлюдния парк
под есенна сянка
гледахме двама
реката замечтани.
Аз, облегната на твоето рамо,
а ти - прихлупил ръката ми
с топлите си длани.
Слънцето наднича през облаците
и сплетените клони -
листата се сипеха по земята,
от вятъра гонени,
с красивите си багри
и безпорядъка на местата си -
разстилаха килим с красотата си.
Този сезон е и наш!
Ако можеше вятърът да разнесе
среброто от косите ни,
ако можеха листата
да ни дарят красотата си,
ако можехме да съберем
и топлината на дните си...
Нямаше да се "изпращаме"
в този сезон...
и времето да отмерва дните ни...
Дори в късната есен
аз преоткривам красотата
и на живота смисъла,
дори и да я сравнявам
със залеза на деня,
когато слънцето уморено
се потапя зад хоризонта,
за да изгрее чисто на сутринта.
Надежда Ангелoва
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
