Ще станеме на прах

И ще изчезнем...

От нас дори и спомен няма да остане.

И никой няма да ни помни

И нищо няма да е важно...

когато нас ни няма

Живота си,

дали щастливо сме живяли,

или пък нещастно

Дали сме любили и сме се смяли

или пък,

сме мразили и сълзи лели

Дали творили сме,

или живота си, ей тъй, на вятъра

сме пропиляли

Въпрос на личен избор

и на просветление e

Живота ни обаче,

такъв, какъвто знаем го,

в един момент прекрасен,

може и да свърши...

защото нищо не е вечно!

Ни скърбите,

ни болките или неволите!

За радостите, знаем...

За щастието,

За любовта - те мимолетни са...

Войните, дразгите, конфликтите

Омразата ! -

ТЕ вечни са!

Затова...

Спомнете си!

Че НИЕ не сме!

Че, докато ние тук се

раждаме, умираме

Кроиме планове!

Любим, мразим

или убиваме...

Вселената си има свои,

наречени, физически закони...

Едно небесно тяло

може да угасне...

Един отломък

от комета,

може в нас да спре!

Ядрото на Земята,

на частици може

да се пръсне!

И всичко тук ще свърши!!!

За миг

Един

Единствен миг

Без предупреждение

Без план

Без очакване

Без разрешение

Без обсъждане

Без одобрение

Без реакция

Без осмисляне

Без продължение

Във миг изчезваме

Прашинка ставаме

във тъмната Галактика!

И никой, никога,

за нас не ще узнае...

И никой, никога

и кокълче,

от нас не ще намери!

Да!

Страшно е!

Много, страшно е дори!

Но, е възможно!

Едното нещо...

във което,

Човека няма думата!

Освен...ако самият не натисне копчето!

Затова...

Обичайте се

и живейте днес!

Помнете,

всеки миг

и всеки удар на сърцето,

отмерват времето

на пропуснатото щастие...

И таз жадувана,

сънувана,

мечтана...и желана,

любов гореща -

отлагана за утре...

Изживейте я!

Сега и днес!

Помнете...

всеки миг,

че може да ни е последен!

Последен шанс!

Че, може утре да сме прах!

Че, може да ни няма!

Обичайте се днес!

Сега!

И като за последно!

Че утре...

може и да няма...

Valentina Mitova

21/01/2023