Последна част
836
0
2
Събуждам се и търся твойте устни,
но теб те няма, няма те до мен,
любов, а как желая в твойто русло
да легна пак щастлив и покорен
и пак нектар от тебе да отпия,
и пак да сгърна твоя строен стан,
и пак... Безброй мечти отново вия,
повеждам ги във призрачен керван.
Желая те, жадувам те и още
с въздишка спомням страстните ни нощи.
Сега не зная, дълго ли ще чакам
за две ръце, преплетени във мрака
под тихия копринен небосклон.
Но ние с тебе знаем, че ще има
отново романтичен послеслов,
защото го желаеме, любима,
и неговото име е любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Белев Всички права запазени
