Когато стана крехък и безсилен -
претръпнал и доволно взел и дал,
в ръцете ми ще имам малко сила,
ще смъкна от пианото... воала.
Ще седна пред семейните клавиши,
ще се заслушам в идващия... час,
но ще дочуя спомени и ще запиша
една последна песен с ясен глас!
Ще я открадна от изминалите зими,
от закъсняла пролет в миналия век,
от допира на времето ще взимам -
от болките на всеки скъп човек!
Ще преоткрия спомени... в очите,
сълза и смях от сродните сърца,
ще черпя от среброто си в косите
и ще се връщам с обич в младоста!
Ще пиша за несбъднати надежди,
за вяра в безнадеждната съдба,
че се прекланях, но не се навеждах,
че бях благословен от Любовта!
Ще плагиатствам - до когато мога
и ще крада от слънцето лъчи!
Ще се зареждам с Образа на Бога
и с Вярата Му в идващите дни!
Накрая вдъхновен и все така наясно
ще сложа край и точка в песента!
Ще се завърна в родното си място,
да се прегърна с Майката... Земя!
И седнал до камината със чаша вино,
аз няма върху раните да сипвам сол!
Ще се зарадвам в идващата зима...
ще се заклатя... на люлеещия... стол!
© Yuri Yovev Всички права запазени