Постой така и нека помълчим!..
Не знаеш как очите ти говорят..
И огънят във тях, така любим,
е пътят към душата ти-прозорец!
Постой така! Аз имам нужда само
в усмивката ти топла да се подслоня
и глава отпуснала на твойто рамо,
да се почувствам силна и добра.
Постой така и нека помълчим!
Не знаеш как очите ти говорят..
И нека заедно небе да сътворим,
за да се преборим тихо с болката.
© Сияна Георгиева Всички права запазени