Посветено на една поетеса
741
0
7
Посветено на Вал
В онази нощ писмо ми писа,
разтворила душа на длан.
Сърцето ми с любов целуна,
сподели се, като пред екран.
Разказа ми за поривите нежни,
за болката, която те подтиска,
душа камбанена разлисти,
заключени врати разтвори.
Очите ти на живо не видях,
но зная, че са сини незабравки.
Да те забравя... не успях...
при мен пристигаш с тихи стъпки.
Сърцето ти не бие в пулс,
замлъкнало е в недопята песен.
Душата ти е жива още в нас,
и тъй красива, като нежна есен.
Когато пролет бяла разцъфтя
помоли ни за теб ний да не жалим,
да вдигнем чаша водка без тъга,
а после и цигара да запалим...
За теб! За твоята душа...
изпивам водката във тази чаша.
Усмихвам се, и не скърбя...
цигарата дими. В душата си те пазя!
/моля ви, не пишете оценки на този стих!/
В онази нощ писмо ми писа,
разтворила душа на длан.
Сърцето ми с любов целуна,
сподели се, като пред екран.
Разказа ми за поривите нежни,
за болката, която те подтиска,
душа камбанена разлисти,
заключени врати разтвори.
Очите ти на живо не видях,
но зная, че са сини незабравки.
Да те забравя... не успях...
при мен пристигаш с тихи стъпки.
Сърцето ти не бие в пулс,
замлъкнало е в недопята песен.
Душата ти е жива още в нас,
и тъй красива, като нежна есен.
Когато пролет бяла разцъфтя
помоли ни за теб ний да не жалим,
да вдигнем чаша водка без тъга,
а после и цигара да запалим...
За теб! За твоята душа...
изпивам водката във тази чаша.
Усмихвам се, и не скърбя...
цигарата дими. В душата си те пазя!
/моля ви, не пишете оценки на този стих!/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
