13.02.2008 г., 10:12 ч.

Потъналите кораби 

  Поезия
772 0 16

Навътре, надълбоко в моята душа,
житейски дъждове създали са море,
във него плуват смомени, тъга,
и радости, и болки... в самота.

И всеки удар, правил е вълни,
а всяка радост е погалвала водата,
водовъртежи гълтали безброй съдби,
удавили се с моята във спомен кратък.

По пътя към израстване заплувал,
срещал се със много ледове,
изпратили на дъното изгубени,
големите... във моето сърце...

Във трудни мигове оказали подкрепа,
сред бури от човешка суета,
като огромни кораби спасили
мен, удавника във черната вода...

Със времето едни се губят,
потънали от старостта нявярно,
а други, тръгнали забързани,
към нови курсове... спасяващи!

Потъналите кораби са хора,
които нося във сърцето,
не ще забравя добрината,
дарили ми преди в морето.

На дъното, макар във сенки,
остава в мене всичката им слава,
когато някога и аз потъна,
се моля някъде и моята да е такава!

© Георги Зафиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви приятели за милите думи!
    Усмивки за всички!
  • Мъдро и силно. Впечатляващ стих.
    Поздрав!
  • Поздравления!
  • Уау, много силно!
    Поздрав!
  • Прекрасен и силен стих!Поздрави за начина ти на мислене и изразяване на мислите!
  • "По пътя към израстване заплувал,
    срещал се със много ледове,
    изпратили на дъното изгубени,
    големите... във моето сърце...

    Във трудни мигове оказали подкрепа,
    сред бури от човешка суета,
    като огромни кораби спасили
    мен, удавника във черната вода..."

    Поздрав!!!

  • Голямо е сърцето ти, широка е душата ти!
  • Впечатли ме твоя стих!
    Аплодисменти!
  • Защо така всичко, което пишеш ми е много близко,
    прекланям се пред Поезията ти!!!Привет!!!
  • Силен,дълбок и мъдър стих!
    Поздравявам те!
  • Понеже виждам, че в повечето стихове всеки си намира откъс, който да го вълнува най-много реших, че и аз мога да направя така.... обаче не се получи. Хем цялото е хубаво, хем тези, които ми харесват са две - второто и последното четиристишие.
    Изкрени поздрави - страхотно е! : )
  • Потъналите кораби са хора,
    които нося във сърцето,
    не ще забравя добрината,
    дарили ми преди в морето
    !!!!!!
    Поздрав за страхотня стих!Грабна ме!
  • Силен стих, Георги! Поздрави!
  • браво!!!
  • Дълбоко ме вълнува този стих.Прекрасен е!поздравления!
  • Страхотно! Чудесен финал.
    с обич, Георги.
Предложения
: ??:??