Потъналите кораби
Навътре, надълбоко в моята душа,
житейски дъждове създали са море,
във него плуват смомени, тъга,
и радости, и болки... в самота.
И всеки удар, правил е вълни,
а всяка радост е погалвала водата,
водовъртежи гълтали безброй съдби,
удавили се с моята във спомен кратък.
По пътя към израстване заплувал,
срещал се със много ледове,
изпратили на дъното изгубени,
големите... във моето сърце...
Във трудни мигове оказали подкрепа,
сред бури от човешка суета,
като огромни кораби спасили
мен, удавника във черната вода...
Със времето едни се губят,
потънали от старостта нявярно,
а други, тръгнали забързани,
към нови курсове... спасяващи!
Потъналите кораби са хора,
които нося във сърцето,
не ще забравя добрината,
дарили ми преди в морето.
На дъното, макар във сенки,
остава в мене всичката им слава,
когато някога и аз потъна,
се моля някъде и моята да е такава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
