потъвам
Говоря и викам, но само наум;
обичам и мразя, но тихо.
В сълзи се обливам, но само насън
и сутрин се будя. Въздишам.
Заших всички рани, запуших устата
на онзи де, знаете, вътрешен глас;
на всичко мечтано затръшнах вратата.
Илюзии! Нямат те място при нас.
Имам приятели. Пием кафе.
Безкофеиново, безароматно.
Говорим за залеза: много добре:
говорим за нещо красиво - приятно.
Имам живот. Почти идеален.
Няма перфектни неща на света.
Чудесно минава денят ми формален
и всички останали лични неща.
Понякога сутрин се будя от страх.
Обляна съм в пот и сълзи горчиви.
Но това е илюзия! Сънища! Прах!
След миг ги забравям и всичко е сиво.
обичам и мразя, но тихо.
В сълзи се обливам, но само насън
и сутрин се будя. Въздишам.
Заших всички рани, запуших устата
на онзи де, знаете, вътрешен глас;
на всичко мечтано затръшнах вратата.
Илюзии! Нямат те място при нас.
Имам приятели. Пием кафе.
Безкофеиново, безароматно.
Говорим за залеза: много добре:
говорим за нещо красиво - приятно.
Имам живот. Почти идеален.
Няма перфектни неща на света.
Чудесно минава денят ми формален
и всички останали лични неща.
Понякога сутрин се будя от страх.
Обляна съм в пот и сълзи горчиви.
Но това е илюзия! Сънища! Прах!
След миг ги забравям и всичко е сиво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фредерик Всички права запазени
