12.01.2006 г., 21:13 ч.

потъвам 

  Поезия
1459 0 12
Говоря и викам, но само наум;
обичам и мразя, но тихо.
В сълзи се обливам, но само насън
и сутрин се будя. Въздишам.

Заших всички рани, запуших устата
на онзи де, знаете, вътрешен глас;
на всичко мечтано затръшнах вратата.
Илюзии! Нямат те място при нас.
 
Имам приятели. Пием кафе.
Безкофеиново, безароматно.
Говорим за залеза: много добре:
говорим за нещо красиво - приятно.
 
Имам живот. Почти идеален.
Няма перфектни неща на света.
Чудесно минава денят ми формален
и всички останали лични неща.
 
Понякога сутрин се будя от страх.
Обляна съм в пот и сълзи горчиви.
Но това е илюзия! Сънища! Прах!
След миг ги забравям и всичко е сиво.

© Фредерик Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??