Позволете ми да се защитя...

Поезия » Гражданска

422 0 0

Позволете ми да се защитя... /опит в стил „Даскалска поезия”/

Светът ме обвинява, че насън летя. Мисля, имам право да се защитя. Моите нещастия, моите беди – горд и безучастен, този свят следи. И ме пита колко още ще търпя хули, срам и болка, низка клевета. Аз пък си мечтая – с всичко през нощта смогнала, накрая бързо да заспя. Да сънувам цветни сънища – и с тях дните неприветни звездно да теша. Да усещам нежен мирис на цветя, да се чувствам лека – в полет над нощта. После рано – будна с първите зари, ново утро чудно да ме озари. Да поема риска пак да полетя, към това, що иска моята душа. А пък то е просто – детски гласове, радостно докосване, нови светове! Господи, каквото да ми отредиш, остави в живота ми учителските дни! Тази територия ти ми запази - да разпалвам пориви в детските души. Да летя с мечтите им в бъдещия век. Да чета в очите им, че съм и аз човек. Зър-р-р, звънецът бие, влизаме във час. И от вас не крия – тук съм в пълна власт. Светове изграждам, вечност майсторя. Смесвам цветовете и дъга творя. Дишам и живея – чувствам, че летя! А светът се смее. Нека е така! 29.03.2014 година

ВАКАНЦИЯ-Я-Я-Я-Я-Я-Я! :) :) : )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0