plami_lazyr (Пламена Троева)
49 217
13.11.2011 г., 1:41 ч.

Правописът е виновен 

  Поезия
919 0 16
Пръсната на хиляди парчета,
в междуредието на любовни стихове 
все се пиша, но не се прочитам,
запечатвам отлетели мигове.

Стихоплетно се рисувам 
и се губя
в граматически неиздържани истини,
правописа на живота не научих,
още бъркам - "себе си" и "ние".

Правописът е виновен, за да бъда
толкова объркана, сгрешена -
и поетството със тази претенциозност
ме превърна в кървава мишена.

Поетствотоб- толкова критично,
не понася грешки и неточности
ех, живот, ако не бе поетство,
щях да те напиша с "любов".

И тогава щях да се намеря!

© Пламена Троева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, то човек цял живот се търси и не всякога се намира, но ти си на прав път, мисля. Потърси се още и не спирай! И когато се намериш - пак не спирай!
    Поздрав!
  • Впечатлена съм от ясния изказ и оригиналните идеи! Невероятно стихотворение!!!
  • Невероятно! И аз за пръв път чета твоя творба и останах впечатлена!
  • !!!!!!! тъжно, но...е съдба може би!
    много, много ми хареса!
  • Изящно! Поздрав, Плами!
  • Признавам, за пръв път чета нещо твое!Допадна ми стилът ти , няма да пропущам!

  • Важен е правописът на Душата! А тя прочита между редовете...
    Поздрав!
  • Чудесна си!!!
  • "все дочувам минали щурчета "- красиво е, много мен и много искрено.Благодаря с усмивка, Зем!
    Усмивки и на всички, които ме посетиха Хубава и топла неделя пожелавам!
  • Много интересно, тази дума "поетство" е удивителна, никой досега не е наричал писането с такова странно име. Хубав стих!
  • Плами, мила
  • Плами, човеци сме и ни пишат с малки и големи букви и в разстоянието на едно многоточие, кратко като въздишка или протяжно като живот, се учим да запълване текста на смисъла...
  • Ще се намериш, Плами... по-скоро ТОЙ ще те намери!!!
    Не си за изпускане, талантливо дете...
  • Викторе,
    няма дует. Не правя анализи, нито коригирам. Опитвам се да не убивам Вярата и да И покажа, че земната ос не се върти нито от ръкоплясканията на Голямата Зала, нито пък от една издадена стихосбирка... Вдъхнах малко Смелост - на млад човек, така му прилича да звучи!
    Туй то.
    Зем.
  • хубав дует
  • "Пръсната на хиляди парчета,
    в междуредието на любовни стихове",
    все дочувам минали щурчета
    в сеновала на среднощно Тихото.

    " Стихоплетно се рисувам и се губя
    в граматически неиздържани истини".
    На живота Правописа правят "лудите"!
    А от "ние", виртуално, ми е писнало!

    "Правописът е виновен, за да бъда
    толкова объркана, сгрешена "-
    в една книжка и Мечта и Сбъднатост,
    в една книжка Вяра и Лишение...

    "Братството" е "толкова критично,
    не понася грешки и неточности"...
    Може да звучи, дори цинично:
    - Млада съм и любя до порочност!

    Зем.
Предложения
: ??:??