10.06.2006 г., 13:42

Празнота

1.2K 0 2

Тънък силует
приведена походка
мрачният скелет
излиза на разходка

Вглъбен в собствената си съдба
върви самотен и забравен
крачи си сам из града
чувства се тъй ням и празен

Непознал любовта
забарвил що е сила
просто иска смърт
бледа и красива

Винаги,когато се смрачава
нещо в него се обръща
и тои се размечтава
илюзията го обгръща

Красива жена го целува
и героят ни е щастлив
в море от нежност плува
далеч от града сив

Вече много мечти похаби
по улици до болка познати
минаха толкова дни
в блянове чудновати

Но болката се връща
заедно с неизбежната съдба
в аутсайдер да се превръща
без съпротива и без борба

Вече си е у тях
изтощен от самота
лежи в стаята покрита с прах
умислен и изхвърлен от света

Как да живеч без бъдеще?
-пита се той
и гледа и мращи се
даже налита на бой

Вече спи безмислен сън
кратко бягство от параноята...
аз не харесвам тази история
и не искам да е моята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ShamelessDreams Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжно, много истинско обаче..Сещам се веднага за няколко "тънки силуета"..жалко но факт.това е историята на доста хора, мечтаещи да са герои,Герои, но не в такова произведение...
  • Много е добро. Само го провери отново за правописни грешки( според мен са допуснати от бързото писане на ВР)

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...