^poison_tears^ (ShamelessDreams)
38 111
10.06.2006 г., 13:42 ч.

Празнота 

  Поезия
822 0 2

Тънък силует
приведена походка
мрачният скелет
излиза на разходка

Вглъбен в собствената си съдба
върви самотен и забравен
крачи си сам из града
чувства се тъй ням и празен

Непознал любовта
забарвил що е сила
просто иска смърт
бледа и красива

Винаги,когато се смрачава
нещо в него се обръща
и тои се размечтава
илюзията го обгръща

Красива жена го целува
и героят ни е щастлив
в море от нежност плува
далеч от града сив

Вече много мечти похаби
по улици до болка познати
минаха толкова дни
в блянове чудновати

Но болката се връща
заедно с неизбежната съдба
в аутсайдер да се превръща
без съпротива и без борба

Вече си е у тях
изтощен от самота
лежи в стаята покрита с прах
умислен и изхвърлен от света

Как да живеч без бъдеще?
-пита се той
и гледа и мращи се
даже налита на бой

Вече спи безмислен сън
кратко бягство от параноята...
аз не харесвам тази история
и не искам да е моята.

© ShamelessDreams Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много тъжно, много истинско обаче..Сещам се веднага за няколко "тънки силуета"..жалко но факт.това е историята на доста хора, мечтаещи да са герои,Герои, но не в такова произведение...
  • Много е добро. Само го провери отново за правописни грешки( според мен са допуснати от бързото писане на ВР)
Предложения
: ??:??