29.10.2007 г., 14:54 ч.

Пред дрешника 

  Поезия
514 0 26
Пред дрешника заставам и се чудя
каква ли рокля днес да облека?
Дали да бъда нежната заблуда,
усмивката със сълзи да сменя.
Дали да бъда като зима бяла,
простреляна от стъпки по снега.
С капчуците на пролет засияла,
с усмихнатата кичеста дъга?
Или да бъда тъжната принцеса,
която е облякла самота.
(косите си поне да беше сресла,
да не изглежда глупаво сега!)
Реших.
Ще бъда есен жълта.
Кичозно капеща по стария асфалт.
Ще пърхам с мигли.
Нежно ще потръпна
при полъха на вятъра познат.
А вятърът ще бъдеш ти и зная -
ще галиш топло нежните места.
Любов какво е, бързо ще узная.
Любов, започваща през есента!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??