Пред олтара
Защо ме остави сама пред олтара,
като уж на зелено бе светофара?
Защо ме остави в роклята бяла,
от страх и почуда онемяла?
И ме остави сама пред олтара,
и замина заедно с нея.
Болеше ме и плаках,
да не мислеше, че ще се смея?
Избягах, там, във гората.
И там се оплетох в листата,
както се оплетох в твоите очи,
които за мен бяха слънчеви лъчи.
Още боли! И аз ще помня!
Ще помня как ти се врекох до гроб,
а съм била само твой роб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Игнатова Всички права запазени
