5.05.2007 г., 14:09 ч.

Предесенно 

  Поезия
1049 0 5
Дрипави облаци. Разтопен хоризонт.
И небе - сякаш стомна пробита.
Разпилян като вятър е този живот,
мимолетен като звън на копита.
Парещи спомени. Сладко горчив
аромат на умиращо лято.
Есента ни посреща с дъждовни очи,
с листопадни искри по тревата.
Скършени пориви. Спящи мечти.
Носталгично унили усмивки.
Тишина и тъга. Топъл есенен стих.
Напоени с умора въздишки.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??