6.11.2008 г., 22:46

Преди да съм любов

837 0 4

Трябва да се счупя,
за да се усетя цяла.
Трябва да се срутя,
за да се сглобя.
Първо черна, после бяла.
Преди да бъда истина,
упорита съм лъжа...

 

Плевели, корени, бурени,
клони от вятър обрулени
ровят във пепел
след поредната гибел.

 

Трябва да умра,
за да се родя отново.
Снимката да скъсам,
после - залепя.
Затворник във олово...
Преди да съм любов,
осъждам се на съд суров.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...