Предизборна хипноза

Предизборни думи от партиите задружни,

но кому са, Боже, тия думи нужни?

Гръмки лозунги и обещания празни,

навсякъде плакати на лицата омразни.

Вече му казват “предизборна кампания”-

чиста проба фанатизъм, чиста проба мания!

Гласове печелят, кметове стават,

за тая цел велика всичко продават.

Меняват партии- няма притеснение,

десни, средни, леви- има ли значение?

“Вчера с Костов, днес пък ще съм цар,

утре ако щете- турчин или бесепар!”

Лесна работа, не мислете, че е трудно

със самосъзнанието ни закърняло и мудно,

с тая притъпена нашенска мисъл,

още отдавна Славейков беше писал,

че не сме хора, ами сме мърши,

кога тоя робски дух у нас ще се прекърши?

“Никога, никога”- извика един от тълпата,

погледи всички впериха в устата,

която проговори, ала луд ли беше

тоз човек различен или му се мреше?

“Но защо не си мълчи, защо говори?

Що не се спотайва вместо да се бори?”

Така разсъждава всеки прагматичен,

но не е, братя, прагматичен, ами е

                                            комичен.

Смях предизвиква и малко сълзи,

каквото и да става, той все ще пълзи-

малък, нищожен, онеправдан,

не усеща, не вижда и е глухоням!

Ох, Боже... тежко на тия майки,

дето са родили не хора, а утайки!

И дай Боже в нашата държава малка,

да се свърши с тая “политическа чалга”.