ARABEL (Владимир Филипов)
18 13
26.11.2006 г., 21:10 ч.

Предначертано 

  Поезия
687 0 4

Предначертано


Живеем днес!
    Какво ще бъде утре
не се ли пита всекиго от нас?!
Но всяко ново самолетно утро
ни отговаря със различен глас!
Кафето ни горчи, но пак го пием,
а вестникът от клюките сладни.
И мъчим се душите да измием
от пепелта на миналите дни.
Обличаме отново сива броня,
лицата мажем с булеварден грим.
И сиви сълзи с кестените роним
от автобусният катранен дим.
Все унесени-тромаво тичаме,
устремени към свои посоки...
А пред нас парцаливи величия
магистралата райска ни сочат!
Но дали сме щастливи наистина
в тривиалната наша реалност?!
Външно буйни - всъщност сме хрисими,
и подвластни на своята Карма.
Битието забива в душите ни
многобройни, нелепи въпроси.
И боли осъзнатата истина,
че вървим по изсъхнали рози.
Тези дни, като зарове хвърлени,
се въртят монотонно и важно.
А житейските парещи въглени,
се усмихват злокобно и страшно.
Но какво пък - дори и орисани,
пак мечтите си трескаво гоним,
проумяли вечната мисия,
че Животът е наша Голгота!

© Владимир Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??