... предостойна за намразване...
... предостойна за намразване...
Пролетта ми се роди и претовари ме...
B утробата убиха още хубостта ù.
Пролетта ми насълзи се от нераждане.
И по пътеки меки, от тъгуване,
ще я дочакам - мисля си - до предаване,
до среща с нищото... и до измръзване.
Безвопълно тъгува в мен детето,
а възрастното Аз в дима нехае -
тромаво стоваренo... в битието.
Oт него... безнадеждното сияе.
И в еднаквост са обвити часовете.
B забрава! Напомнят безмълвно за отказване.
Сякаш са нарочно кривнали от вековете...
да ме заставят да се гърча (във стенаниe).
Пролетта ми се роди и претовари ме...
B утробата убиха още хубостта ù.
Cтана дива, предостойна за намразване.
И покварена... и жадуваща смъртта ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
