... предостойна за намразване...
Пролетта ми насълзи се от нераждане.
И по пътеки меки, от тъгуване,
ще я дочакам - мисля си - до предаване,
до среща с нищото... и до измръзване.
Безвопълно тъгува в мен детето,
а възрастното Аз в дима нехае -
тромаво стоваренo... в битието.
Oт него... безнадеждното сияе.
И в еднаквост са обвити часовете.
B забрава! Напомнят безмълвно за отказване.
Сякаш са нарочно кривнали от вековете... ...