Предпразнични тревоги
Да свършват вече тези дълги пости,
че гледам - нещо почвам да слабея.
Пò друго си е – тук и там на гости,
похапнеш, пийнеш - викнеш, па запееш!
А зимата със празници е пълно,
през къща-две за именници черпят.
С прекрасни пожелания изпълнен,
на всичките трапези аз съм теркът.
След Коледата – Новата година...
Едва отдъхнал, бягам при Василя.
С наздравици, честитки до амина,
похапвам, гледам да не се пресиля.
Събирам после сили за Йордана,
и както трябва, него го почитам.
За името поема съм захванал,
пред гостите началото прочитам...
И пак наздравици им декламирам,
отчитат се домашните богато.
Преди да тръгна, казвам:”Тука спирам -
във края да не пресолùм чорбата!”
А за релакса време никак няма -
Иван е следващата моя грижа.
И дебне ме беда така голяма –
за формата си трябва да се грижа!
След десет дни пък за Антон се стягам,
веднага Атанас е по-нататък...
Но стига, май, че вече ви дотягам,
затуй ще бъда максимално кратък.
Така я карам цялата година,
и списъче отрано съм приготвил –
познат да не пропусна и роднина,
че после няма никак да съм готин...
Та ето тъй се нижат пълни дните...
Е, тежичко!... Но хората почитам!
По празници размеквам им душите,
а те пък, слава богу, се отчитат.
Да, качвам... качвам малко килограми,
защото в края пак ме чакат пости.
Разбира се, не е такава драма –
наваксвам после с ходене по гости.
Е, хайде, засега ще ви оставя.
Ще поразровя спомените лански...
Забравих само да ви се представя:
Потомък съм на Ганьо, да... Балкански!...
ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ, ПРИЯТЕЛИ!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
