Предсмъртно за поета
Лопатите пръстта изгребват -
сълзят очите от тъга.
Един живот го тук погребват
с изпъната докрай снага.
И влажна пръст над него хвърлят,
а тя го мокри, като дъжд.
Цветя отгоре му нахвърлят,
че си отива този мъж.
И някой дума ще си спомни,
а друг ще е запомнил стих.
А той със скърбите огромни„
отива си безмълвно тих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
