Представи си ме щастлив,

как ходя в нищета и във упадък.

Как слушам мислите на други хора,

и те никога няма да са мои.

Представи си ме заслушан в тънки синева,

почти прозрачни, останали в наследство

от тъпи времена. Увековечени.

Мъртви.

Представи си ме щастлив, всред кости.

Представи си ме щастлив, дори когато нямам смисъл.

Представи си ме, когато кожата ми посивее,

когато вече никой за живота ми не стене.

Когато съм сама и нищото загубило е време.

Проказа и смърт, и в дъното си ти.

Представи си ме в огъня на безсмислието. Щастлив.