Прегърни ме!
Да те изпея ли или да те изплача?
Дали си обич или си тъга?
Откривам в теб пътеката и знаците
и тръгвам бавно в твоята следа...
Издигам се със мъка към върха
с едничка мисъл - да те видя ясно
и спускам се по- буйна от река -
дано не са усилия напразни.
Успях ли да се слея на мига,
да стана светъл лъч в деня ти, мрачния?
За теб да съм усмивка и сълза,
и извор чист и тръпка на очакване...?
И колко още пътища пред теб
неравни ще се спъват и ще падат,
а хоризонтът все ще е далечен...
Но аз за теб ще бъда ключ към вярата.
Ще сипвам още искри във очите ти.
Да се огледам само позволи ми
и в тях да прочета, че ме обичаш.
И нищо, че го зная... Прегърни ме!...
Дали си обич или си тъга?
Откривам в теб пътеката и знаците
и тръгвам бавно в твоята следа...
Издигам се със мъка към върха
с едничка мисъл - да те видя ясно
и спускам се по- буйна от река -
дано не са усилия напразни.
Успях ли да се слея на мига,
да стана светъл лъч в деня ти, мрачния?
За теб да съм усмивка и сълза,
и извор чист и тръпка на очакване...?
И колко още пътища пред теб
неравни ще се спъват и ще падат,
а хоризонтът все ще е далечен...
Но аз за теб ще бъда ключ към вярата.
Ще сипвам още искри във очите ти.
Да се огледам само позволи ми
и в тях да прочета, че ме обичаш.
И нищо, че го зная... Прегърни ме!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
