По пътя на едно обичане,
когато мислите се лутат в суетност,
прекръсти се, зарад грешното отричане,
че светът е плява от небрежна вечност.
Прекръсти и когато с мъка ме догонваш,
защото аз за обичане съм трудна.
Осмели се, за да ме докоснеш, неотронена,
защото аз със зората се събуждам...
... и когато понякога ме нямаш,
ти не вярвай във раздялата,
защото твърде вече съм отдадена,
защото оцеля във мене цялото... ...