ПРЕНАПИШИ МЕ... С ТАЙНО МАСТИЛО
Напиши ми писмо.
Излей си душата.
Изречи премълчаните
истини!
Дълго, много дълго чаках,
да дойдат писмата.
Кажи, че намрази пътеката,
по която си тръгнах.
Че стъпките ми още
в тебе кънтят - ми кажи.
Отмъсти си със думи. Те
страшно много болят.
Така не боли и порязана рана.
Пиши и плачи!
Изкрещи се! Размажи със
сълзи мастилото.
Разкъсай ме и после ме
смачкай... като
сгрешена хартия.
Ще ти олекне! Сядай, пиши!
Пренапиши ме с тайно мастило.
Искам да прочета – че си ме обичал,
а аз, не съм ти повярвала
Излей си душата.
Изречи премълчаните
истини!
Дълго, много дълго чаках,
да дойдат писмата.
Кажи, че намрази пътеката,
по която си тръгнах.
Че стъпките ми още
в тебе кънтят - ми кажи.
Отмъсти си със думи. Те
страшно много болят.
Така не боли и порязана рана.
Пиши и плачи!
Изкрещи се! Размажи със
сълзи мастилото.
Разкъсай ме и после ме
смачкай... като
сгрешена хартия.
Ще ти олекне! Сядай, пиши!
Пренапиши ме с тайно мастило.
Искам да прочета – че си ме обичал,
а аз, не съм ти повярвала
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
