Преразказ на забравена приказка
Една легенда ще ви споделя.
Поуката забравена е вече.
Как син, спасил е своя стар баща...
Как мъдростта помага, а не пречи.
В една държава царя наредил:
"От възрастните хора нямам нужда.
Изтребени да бъдат до един.
Заповедта ми - да не се обсъжда!"
Кланетата започнали наред.
Да се опълчи, никой там не смеел.
Единствено, един добър човек
пред своя стар баща благоговеел.
Напук на тая заповед, решил -
баща си от палачите да скрие.
Излъгал царя, че го е убил.
Греха с лъжа успял е да измие.
Дошли години на глобален глад.
Съветът царски, почнал да умува,
ала неопитен бил той и доста млад...
Какво да стори да не се гладува?...
Синът попитал скрития баща.
Получил отговор за избавление -
в мравуняците имало храна.
Там било скрито тяхното спасение.
От тая мъдрост царят се смутил.
Сина притиснал, докато признае...
За заповедта си грозна съжалил,
изслушвайки лъжата му до края.
Тогава нова заповед издал.
От старците, разбрал, че има нужда.
Убийствата завинаги възспрял.
Насилствената смърт била му чужда...
И процъфтяло царството напред.
От мъдрост царят ден след ден отпивал.
Всеки старец чувствал се човек,
преди от този свят да си отиде...
Сега у нас, уви, не е така.
Възрастните - немощ ги изпива.
Управниците плаши старостта.
Те мислят само как да я убиват.
Поуката забравена е вече.
Как син, спасил е своя стар баща...
Как мъдростта помага, а не пречи.
В една държава царя наредил:
"От възрастните хора нямам нужда.
Изтребени да бъдат до един.
Заповедта ми - да не се обсъжда!"
Кланетата започнали наред.
Да се опълчи, никой там не смеел.
Единствено, един добър човек
пред своя стар баща благоговеел.
Напук на тая заповед, решил -
баща си от палачите да скрие.
Излъгал царя, че го е убил.
Греха с лъжа успял е да измие.
Дошли години на глобален глад.
Съветът царски, почнал да умува,
ала неопитен бил той и доста млад...
Какво да стори да не се гладува?...
Синът попитал скрития баща.
Получил отговор за избавление -
в мравуняците имало храна.
Там било скрито тяхното спасение.
От тая мъдрост царят се смутил.
Сина притиснал, докато признае...
За заповедта си грозна съжалил,
изслушвайки лъжата му до края.
Тогава нова заповед издал.
От старците, разбрал, че има нужда.
Убийствата завинаги възспрял.
Насилствената смърт била му чужда...
И процъфтяло царството напред.
От мъдрост царят ден след ден отпивал.
Всеки старец чувствал се човек,
преди от този свят да си отиде...
Сега у нас, уви, не е така.
Възрастните - немощ ги изпива.
Управниците плаши старостта.
Те мислят само как да я убиват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
