През съня

Ох, този сън – прекатурил леглото

в разбита от варвари крепост,

косата ливада намачкал с нозе,

в очите насмел ветрове от полето.

Живея наужким, в измислици чудни,

(животът под ключ и в килера),

тук нито камък ще ме катурне,

зид ако има – пробивам през него.

Вървя през полета, червени от ягоди,

и гледам как пъргави гущери бързат

през гъстия злак към сияние алено

световния пъзел да свържат...

Събуждат ме (съседите с гръм

ранобудни викачи, влюбени котки

или моите призрачни пътища удрят

по миксера на рапиращо утро).

Излюпвам се. Събличам пижамата,

топла любимка. Съавтор на сънища.

На прага се спъвам, изтърсвам белтъка,

ставам розово-синя. После – златиста.

Първият дъх – леко потръпване,

кръвта пристъпя по бабешки.Тихо!

Тихо местете стрелките желания -

всяка радост как се ражда да имам...