Приемателна комисия (строителни неволи от време "оно")
Насред София се вдига
палат ясен, блок прекрасен.
Челото му волно стига
облаците неподвластни,
гордо се сред тях синее.
Снагата му се белее
чиста като пресно млеко,
с куп прозорци. Отдалеко
слънцето се в тях оглежда
и се кипри, и нарежда;
- Мой палате, кой те прати
с толкоз хубост на земята?
А палата отговаря;
- Млади, учени шапкари
ме строиха, ме градиха
и със хубост ме дариха.
Но не щеш ли, страшно става,
луда хала се задава,
многоглава, многоглътна,
блока иска тя да гътне.
Не ми било луда хала,
а комисия тръгнала
да приема блока, знай се
с протокол и акт шес`найсе.
Насъбраха се юнаци
все с фуражки, не с калпаци,
халата да укротяват...
Трябва блок да се предава!
Юнак първи носи вино
отлежало сто години.
Втори тича със уиски,
да почерпи и той иска.
Третият пък кара "Лада",
там с комисията сядат
и потеглят, в ресторанта
ще обядват на аванта.
И четвърти, че и пети,
все чевръсти, все напети,
вадят сгънати каймета,
че комисията смета;
ще ли блока е приет.
Тъй изнизаха се дните
в битки люти, страховити,
без пощада, без умора...
Най-накрая с триста зора
бе приет и този блок,
без отбивки, точно в срок.
палат ясен, блок прекрасен.
Челото му волно стига
облаците неподвластни,
гордо се сред тях синее.
Снагата му се белее
чиста като пресно млеко,
с куп прозорци. Отдалеко
слънцето се в тях оглежда
и се кипри, и нарежда;
- Мой палате, кой те прати
с толкоз хубост на земята?
А палата отговаря;
- Млади, учени шапкари
ме строиха, ме градиха
и със хубост ме дариха.
Но не щеш ли, страшно става,
луда хала се задава,
многоглава, многоглътна,
блока иска тя да гътне.
Не ми било луда хала,
а комисия тръгнала
да приема блока, знай се
с протокол и акт шес`найсе.
Насъбраха се юнаци
все с фуражки, не с калпаци,
халата да укротяват...
Трябва блок да се предава!
Юнак първи носи вино
отлежало сто години.
Втори тича със уиски,
да почерпи и той иска.
Третият пък кара "Лада",
там с комисията сядат
и потеглят, в ресторанта
ще обядват на аванта.
И четвърти, че и пети,
все чевръсти, все напети,
вадят сгънати каймета,
че комисията смета;
ще ли блока е приет.
Тъй изнизаха се дните
в битки люти, страховити,
без пощада, без умора...
Най-накрая с триста зора
бе приет и този блок,
без отбивки, точно в срок.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
