severianin (Валентин Чернев)
417 677
28.02.2012 г., 15:04 ч.

Приказка от фиордите 

  Поезия
498 0 8

 

ПРИКАЗКА ОТ ФИОРДИТЕ

 

                                      Se non e vero, e ben trovato*


Когато над света се спусне тъмнината

и пак Небесната река* изпълни бреговете си,

когато между Алтаир и Сириус луната

като огромен кръгъл хиацинт засвети;

когато в мрака древните легенди оживеят

и този свят се раздели на саги и предания,

когато звезден вятър в тънките платна повее

и се стопят и времена, и разстояния...

...тогава старата вълшебница-Душа полита

сред нереалните селения на боговете,

над безпределността на Вечното и Неоткритото,

което в мрака като диамантен огън свети.

 

Нощта е приказен декор в безкрайна сцена,

създадена сред Хаоса от древните титани,

когато сред звездите се е раждала Вселената

със плът на приказка и същност на предание.

Душата коленичи в корена могъщ на Ясена,

споил земята и небето с царството на мрака,

самият древен Игдрасил*, божествен и прекрасен,

в чиято сянка Хвергелмир* и Мимир* чакат.

Душата в бистрите води на Урд* потапя устни

и аз изтръпвам в някакво предчувствие, защото

без откуп великанът грозен няма да я пусне –

самият Один глътката вода плати с окото си.

 

Но от безплътните души не иска Мимир нищо,

пред трите древни норни* коленичил в мрака;

Верданди, Урд и Скулд съдбата земна нищят

и великанът тяхната присъда строга чака.

И пада сняг, и слиза тишина, и капе вечност,

и древните предания добиват плът и сила,

душата, стигнала онези дни далечни,

самият корен на нещата е открила.

 

И пак над този свят се спуска тъмнината,

и пак Небесната река изпълва бреговете си,

отново между Алтаир и Сириус луната

като огромен хиацинт сред мрака свети;

отново древните легенди оживяват

и се дели светът на саги и предания

и звезден вятър в тънките платна повява,

и пряко всички времена и разстояния,

душата литва в снежната виелица далече

към тесните фиорди сред скалите стръмни,

към оня свят красив, нетленен, вечен,

на светли подвизи и на вълшебства тъмни.

 

А там, на края на света, божествен Ясен –
самият Игдрасил – разперва клони в мрака,

там блика Урд, там Хвергелмир тече прекрасен,

а Мимир с норните през Вечността ни чакат...

 

_________________

 

* Se non e vero, e ben trovato – ако не е истина, добре е измислено;

* Небесната река – в китайската митология – Млечният път;

* Игдрасил – в скандинавската митология – Световното дърво,

   гигантски ясен, свързващ земята, небето и подземния свят;

* Хвергелмир – кипящият поток, който тече под Игдрасил;

* Мимир – великан, пазител на извора на мъдростта Урд. Позволил

   на бог Один да пие от извора, но взел като залог окото му;

* Урд – изворът на мъдростта, бликащ в корените на Игдрасил;

* Норни – трите богини на съдбата, седящи над извора Урд. Скулд

   олицетворява бъдещето, Урд – миналото, Верданди – настоящето.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Препрочитам с възхищение!
  • Всички мислят, че времето тече... Но не е така. Течем ние, смъртните, покрай него. Идваме и си отиваме, на фона на цялата тази зрима и незрима красота, заключена в легенди, природа и хармонична сакралност.
    Благодаря ти, че махна превръзката от очите ми и погледнах на света с твоите.
  • Благодаря на всички за добрата дума и високата оценка. Специални благодарности за Рихтер. Желая спокойна вечер!
  • "Нощта е приказен декор в безкрайна сцена,
    създадена сред Хаоса от древните титани,
    когато сред звездите се е раждала Вселената
    със плът на приказка и същност на предание."

    http://www.youtube.com/watch?v=-EMtzFrSRtQ&feature=related

    Поздравления!
  • Поздравления,Валентин!
  • И тук прочетох – с изумления пред знанията ти, Северянино!
    С едно магично и мъдро слово въвеждаш читателя в света на "древните легенди...сред нереалните селения на Боговете...над безпределността на вечното и неоткритото..."

    Очаквам и другите приказки – с жаждата за една извисена поезия...


  • Каква богата култура издава това стихотворение! Митология и собствено тълкувание в един поетичен венец!
    Аплодирам те с респект, Северианино!
  • "Умен човек с едно око, вижда повече от глупак с две". Така е казал Один, когато пийнал глътка алкохол, от извора на мъдростта. А ти ако ми кажеш, че там не е имало пиячка, значи не чаткаш скандинавската митология. Искам да кажа, кефи ме.
Предложения
: ??:??