Приказка от фиордите
ПРИКАЗКА ОТ ФИОРДИТЕ
Se non e vero, e ben trovato*
Когато над света се спусне тъмнината
и пак Небесната река* изпълни бреговете си,
когато между Алтаир и Сириус луната
като огромен кръгъл хиацинт засвети;
когато в мрака древните легенди оживеят
и този свят се раздели на саги и предания,
когато звезден вятър в тънките платна повее
и се стопят и времена, и разстояния...
...тогава старата вълшебница-Душа полита
сред нереалните селения на боговете,
над безпределността на Вечното и Неоткритото,
което в мрака като диамантен огън свети.
Нощта е приказен декор в безкрайна сцена,
създадена сред Хаоса от древните титани,
когато сред звездите се е раждала Вселената
със плът на приказка и същност на предание.
Душата коленичи в корена могъщ на Ясена,
споил земята и небето с царството на мрака,
самият древен Игдрасил*, божествен и прекрасен,
в чиято сянка Хвергелмир* и Мимир* чакат.
Душата в бистрите води на Урд* потапя устни
и аз изтръпвам в някакво предчувствие, защото
без откуп великанът грозен няма да я пусне –
самият Один глътката вода плати с окото си.
Но от безплътните души не иска Мимир нищо,
пред трите древни норни* коленичил в мрака;
Верданди, Урд и Скулд съдбата земна нищят
и великанът тяхната присъда строга чака.
И пада сняг, и слиза тишина, и капе вечност,
и древните предания добиват плът и сила,
душата, стигнала онези дни далечни,
самият корен на нещата е открила.
И пак над този свят се спуска тъмнината,
и пак Небесната река изпълва бреговете си,
отново между Алтаир и Сириус луната
като огромен хиацинт сред мрака свети;
отново древните легенди оживяват
и се дели светът на саги и предания
и звезден вятър в тънките платна повява,
и пряко всички времена и разстояния,
душата литва в снежната виелица далече
към тесните фиорди сред скалите стръмни,
към оня свят красив, нетленен, вечен,
на светли подвизи и на вълшебства тъмни.
А там, на края на света, божествен Ясен –
самият Игдрасил – разперва клони в мрака,
там блика Урд, там Хвергелмир тече прекрасен,
а Мимир с норните през Вечността ни чакат...
_________________
* Se non e vero, e ben trovato – ако не е истина, добре е измислено;
* Небесната река – в китайската митология – Млечният път;
* Игдрасил – в скандинавската митология – Световното дърво,
гигантски ясен, свързващ земята, небето и подземния свят;
* Хвергелмир – кипящият поток, който тече под Игдрасил;
* Мимир – великан, пазител на извора на мъдростта Урд. Позволил
на бог Один да пие от извора, но взел като залог окото му;
* Урд – изворът на мъдростта, бликащ в корените на Игдрасил;
* Норни – трите богини на съдбата, седящи над извора Урд. Скулд
олицетворява бъдещето, Урд – миналото, Верданди – настоящето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
