Приказка от влака
Пак е утро. Завистта
глава надига от кревата.
И във английската страна
българския флаг размята.
Какво било е, а какво
ще стане в идната неделя?
Ръка в ръка - добро и зло
от предстоящето разделят.
От завист утрото блести
и ругатни по чужденците.
Живот с несбъднати мечти
изгражда качества за дните,
които чакат ни с цветя
и аромат на птичи песни.
Няма лек за завистта.
Тя следва свои интереси.
От завист страда цял народ.
Да си признае ли? Не, няма.
Желае над, а все е под...
Промяна нужна е! Промяна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
