Приказка трета – опит за алегория
В прекрасен приказен дворец
разхождала се със финес
в градини, с разноцветни фрезии
Пленителката на сърца - Поезия.
От древни още времена
тя притежавала властта
в най-съкровените места
на хорските сърца...
Веднъж, сред своите владения
попаднала на... Откровения
(страна със разнообразни жители
и на изкуството любители)
Там всевъзможни екземпляри
съвместно някакси живяли
Всеки по своему различен,
Ту сдържан, благ, ту неприличен...
Едни във облаци летяли,
в розово-пухени воали,
за други мрака и калта,
бавно превземали света...
Някои неспирно пък сънували,
ту в блясък, ту в кошмари плували...
В нечия чаша пък прозирали
живот, скръб, обич и умиране...
А романтичен кавалерчо
под душ с русалчица се перчел...
Девойки страстни и безсрамни,
юнаци странни и измамни...
Поезия се забавлявала
ту смеела се, ту се разгневявала,
ту сълзи капели в тъга...
Накрая, вдигнала ръка:
“- Любими поданици верни,
видях ви, всеки поотделно,
и мога да ви уверя: най ви отива ЛЮБОВТА,
сърцето и ума събирайте
и всичко в нея инвестирайте.
Ако в обичане сте силни,
ще жънете успех обилно”
И аз бях там, и аз видях
и всичко в рими тук излях
дали е вярно – или не,
сами съдете, по сърце...JJJ
3.11.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
