Слизах до там и се връщах,
колко ли пъти не знам!
Често, обаче, си мислех
дали да се върна от там.
Преминах през огнени порти,
вървях по ръба на скали,
борих се с демони грозни,
плувах във врящи води.
Прескочих бездни дълбоки,
прекосих земи от катран,
катерих върхове високи,
видях окървавен океан.
Падах, ставах и плачех.
Пътят пред мен ме зове.
Нямах аз сили, но вярвах,
че смело е мойто сърце.
Удрях, виках, но крачех
напред в адската шир.
Толкова болка понесох,
но се измъквах от тъмния пир.
Слизах до там и се връщах,
колко ли пъти не знам!
Винаги аз се страхувах
дали ще се върна от там!
напред в адската шир.
Толкова болка понесох,
но се измъквах от тъмния пир.