Отново съм тук и вървя
по същите стръмни пътеки.
Край мене изгарят тела,
заточени в Ада навеки.
Дочува се тътен дълбок,
разцепва се с трясък земята,
издига се гейзер висок
и лава поглъща телата.
Мирише на смърт и на грях,
на злоба, на болка, на похот,
а демони с яростен смях
са тръгнали сякаш на поход.
Събират останки от плът
и водят новите жертви.
Душите виновни кървят,
и плащат за своите грешки.
А ти наблюдаваш, мълчиш
от трона си лъскав и черен,
и планове тъмни кроиш.
А кой ли ще бъде пореден?
Дали ще съм аз? Забрави!
Няма да тръгна без време!
Слизах при теб и преди-
ти не можа да ме вземеш.