Приказка за черно-бялата гора
Бели дънери като войници са строени,
гладката кора обрасла е с листа зелени.
Чевръсти катерички лешници събират,
за люта зима в тях си ги складират.
Дърво величествено е изпънало снага,
в хралупата му блика пресничка вода.
Пиленца в короната гнездо си правят,
от лъчите жарки клоните ги защитават.
В сърцето на огромни сиви канари
крият се просторни топли пещери.
Светлите огнища пълни са със жар,
приготвят вкусотии на своя господар.
Рамка тънка в основата си ярко светна
и показа се от нея дъгата пъстроцветна.
В долина дълбока звучно ехото се чува,
спира чак когато гласът се налудува.
В тунел безкраен разбушува се река,
бяла пяна мята по прозрачната стена.
На брега клончета превива боровинка,
с плодовете сочни храни животинка.
Капе сутрешна роса от зелените тревички,
пият я с охота ято ранобудни птички.
Косач разчиства храстите бодливи,
с гребло събира шипките трънливи.
Сред наперените гъби на равната полянка
джуджета любопитни обсадили са Снежанка.
Дядо Коледа разтворил е чувал червен,
с подаръци за всеки ще бъде зареден.
:)
23.12.2013г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Димитров Всички права запазени
За да се разбере идеята на стихотворението ще разкажа накратко неговата предистория: по време на коледните празници една търговска верига за бяла и черна техника/не знам дали е редно да споменавам името и/ даваше награда за най-оригинално продължение на "искам да си купя коледен подарък от......,защото.....". Исках просто да опиша един магазин по различен начин. Друг е въпроса,дали съм успял... 
Но, все пак ще ти забия един шестак за стимул! 