Приказка за острова
Аз съм твоята емоция,
тъй дълго търсена,
любов жадувана,
от друг непотърсена,
много се губила, но намерена
от теб в безкрая,
толкова пътища минала
до твоя Остров накрая.
Остров самотен, забравен,
със замък древен,
с пясъци, палми, зъбери,
сякаш неземен.
Красив, но далечен,
от другите скрит,
той чакал е от мен
да бъде открит!
Аз като птица летя
ту на брега, ту натам.
Гнездо де да свия,
все още не знам?!
Брегът ми омръзна,
откакто го опознах,
Островът ме мами,
но ме хваща страх!
И с последен полет
към замъка вековен
аз реших, че този остров
е за мен съдбовен!
Ще се приютя на него
далеч от света,
всеки ден ще гледам
дълго към брега...
От тълпите шумни,
от хората зли,
от порои и бури
избягах, нали?!
Морето и вълните
ще бушуват и там,
но Островът забравен
няма да е сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Toshich Всички права запазени
