ПРИКАЗКА ЗА ПОСЕЙДОН

Да бъдеш божество не е било така забавно,

узнавам от легендите за древния Олимп.

На дворцови преврати не един бог

жертва ставал –

катурвал се от трона си, свален от своя син.

С коварство първи Кронос спретнал ПУЧ

на свой родител –

могъщият Уран без бой отстъпил му властта.

Но „парен каша духа”

и тиранът нов се питал

ще бъде ли прецакан сам от своите деца.

Започнал превантивно целенички да поглъща

Деметра, Хера, Посейдон, Хестия и Аид –

последен Зевс

от майката на остров Крит бил скътан,

спасил се

и избавил свойте братя и сестри.

Така че срещу Кронос се обърнал бумерангът –

опълчили се против него гневните чада.

Разтресла се с ужасен грохот,

пламнала земята

от тази уж семейна, но безмилостна война.

И най-подир след лют отпор

върха отстъпил Кронос.

Пирували бунтовниците шумно на Олимп.

Покрил се с лаври Зевс,

поседнал царствено на трона

и незабавно земните ресори поделил:

на кака си Деметра дал благата на земята,

на батко си Аид подземното царство подарил,

а Посейдон дворец получил пищен

под водата –

за морски бог тържествено го Зевс провъзгласил.

Тризъбеца щом вдигнел

разразявал страшни бури,

и с него пак смирявал той вълните след това –

отдръпвали се те пред колесницата му щура,

препускаща с коне специални

в морската вода.

Статутът му божествен не помогнал твърде много,

когато Посейдон бил връхлетян от любовта –

харесал властелинът нереида белонога

на име Амфитрита,

но избягала му тя.

Укрила се момата срамежлива при Атласа

(добре че не изпуснал той небесния ни свод!);

делфин я проследил,

изпортил нейното скривалище

и пратил го в съзвездие признателният бог.

Отвлякъл Посейдон за своя булка Амфитрита,

кандисала и влязла тя в подводния палат;

поканил и балдъзите си –

цял взод нереиди

на сватбата им царствена да купонясват с тях.

Естествено, и тъстът му Нерей се там прикметил –

старикът бил мъдрец и дипломиран  чародей.

При зет си той намерил служба доходна и лека –

врачувал на моряците

с бог Главк и бог Протей.

Синът на Посейдон – Тритон –

досущ като баща си

с тръба от раковина морски бедствия зовял.

Незнайно  колко векове кичозната династия

живяла си безгрижно в този див подводен свят...

Кое му е божественото

в цялата пародия –

се питам аз, изследвайки ефекта от властта?

Това си е плебейски цирк –  

па бил той и подводен,

и само поразиите са царски по мащаб.