Приказка за Сърцето
Приказка за Сърцето
От: Пламен Христов (Sirius) и Велина Петкова (velina)
Изгрев далечен, река от мечти стрити на прах...
Лъч от светлина пронизва душата.
До мен се облегни сама и очите ще затворя...
на Съдбата, за да бъде вечност.
Пристъпвам тихо, бурята да не събудя,
в ръцете ти искам да пребъда – вечна и бяла...
Ще остана спомен хладен и далечен,
но стъпките ми веч по прахта нека да личат...
Дали да бъда плах, когато си до мен,
и от очите чиста светлина да сътворя за теб,
с която буря от светове без хлад да ти даря
и без думи ще прошепна тихо...
"Бъди до мен... Сега"
Сърцето и душата ми немеят:
те помнят мъки и страдания студени.
При теб аз идвам, любовта ми шепне
студа ми можеш със целувка нежна да разлееш.
Нека няма студ, когато си със мен,
без болка е сълзата днес, която на очите ще даря.
От сърцето ти, няма да си тръгна,
и само топлина и цветове ще подаря ти със целувка...
вечна... която всеки свят ще срине.
Светът зад себе си оставям...
и мъката, и всичко друго чуждо и познато.
Не ми е нужна някаква си гибел!
В съзнанието щом домът си следвам:
за края идвам – новото начало...
Безмълвен днес е денят, обагрен във песен.
Едно листо в косите ти, една сълза в очите ни...
Пътят е недостижим пред нас, но нали сърцата ни едно са?
И дружно през световете ще вървим... навеки,
отбягвайки на болката... всичките пътеки.
Хвани ръката ми ранена, нека бъде споделена
докосни ме с нежен, с топъл дъх...
От допира ти пълен със надежда ще простена.
И пътеката пред нас ще се отвори.
Да тръгнем, ако сме готови...
Последна стъпка ще направя,
на теб дарявам само светлина.
Този досег изпълнен с магия, запази в душата.
И когато се прегърнем, тези устни ще докосна...
плах, объркан, но и знаещ, че ти си моят път...
...Единствен.
Ръката силно я стисни, не пускай!
Буря черна залеза връхлита във сърцата.
В душата нокти забива и от теб отделя.
Иска да попречи между нас... Боли!
...за звездите останхме май слепи
Студ Сърцето дращи и къса озлобено.
Дръж ръката ми... всичко се разпада,
но не ще ръката ти изпусна в този празен край.
Душите ни едно са, а сега нещо ги... отделя... Боли!
Звездите с поглед търся да намеря,
но няма светлина, така ми липсва тя!
И слаба е ръката ми, едва успявам да те задържа...
Сълзи потичат и загубвам я във черно зло
от болка и пътеки тъмни и неясни...
Крещя твоето име, но в безкрая потъвам от тъма,
а светкавици разпоскъват душата...
и чезна без теб.
Боли ме душата и търся те в чуждото зло
Надвесва се облак дъждовен
Ранима те викам и плача в прахта...
Мисълта се разпада без теб...
пръстите ми стискат прахта,а ръката ти я няма...
... както и деня. Една последна дума изричам...
Сълзите се стичат и горят ми лицето
И прашна е моята хубост – а бе бяла и чиста...
Но чувам гласът на сърцето...
Една последна дума изричам...
...Обичам те...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Всички права запазени
