Приказка за вратата
Народът се страхува от властта.
Избира я, а после ù трепери.
Търси той нескърцаща врата,
ала не може все да я намери.
Отключи ли след изборите, чува
познатия до болка странен звук.
Вродено му е май да се страхува
и радостта народна е до тук...
Опитаха се много да покажат,
че скърцането има също лек.
Вратата понадигаха, да смажат...
Но беше то в един предишен век.
Разказват се сега за тях легенди,
но скръцне ли вратата - тишина...
Погнусата изпълва всички вени,
а трябва просто смазка за врата.
Нека друг да я повдигне, да я смаже!...
В църквите молитвите кънтят
към Бог - да слезе, за да им покаже
как пантите се смазват - да мълчат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
